Сглобка от чужди стихове
Дъждът вали и мокри морето. Водата му е солена и суха. Рибите плачат... То затова е солено.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За “Mother” (“Майка”) на Христина Блумфилд
Паолина Иванова за романа на Hristina Bloomfield (Христина Блумфилд) “Mother” (“Майка”).
Вера Мутафчиева – пред съда на историята
Фрагмент от монографията на Лалка Павлова „Съдът на историята – „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева“. Публикацията е по повод 95 години от рождението на Вера Мутафчиева (28 март 1929 – 9 юни 2009).
Книгите – нашите приятели
Всяка професия е интересна, ако разбира се я обичаме. Тя се определя от хора с различни занимания – това са артистите, скулптурите, учителите и най-вече писателите. Те докосват сърцата и правят живота на всички нас…
Надеждите
От време на време си храня надеждите. До прага притихнали, вземат от ръка. Доверчиви са. Все там ме чакат – на кръстопътя между лятото и есента.
Пътят
Между двете стъкла на прозореца пълзи една буболечица... мравчица... нещо още по-мъничко върху гладкото чело на небесното огледало.
Няма ме – а любовта...
Няма ме – а си струваше, а вдишвах-издишвах празници. Можех цветно да нарисувам всяка черно-бяла страница.
Знам ли...
Да ти пиша, знам ли, ти чу ли – в тази зима прокапа капчук. Привечер, януари, а юли – тук на прага. Тук-тук.
Вали
Дъждът сърцето ми пристяга в примка от коси на самовили. Не помня откога, но презглава завивам се с мъгли.
И...
И тихичко вали, и не е спирало. И с тънички мъгли препасани баирите.
Как бих могла да разкажа дъжда...
Как бих могла да разкажа дъжда... Само на теб – тихо и светло. Бурята някога се изваля. И си отиде. Остана небето.
Една тъга, която си отива...
И от години във огнището и струйка дим въпрос подир въпрос в очите ми извива. Отричах, че светът е повторим. Как би могъл – с тъга, която ми отива.