Когато Господ-Бог ме е създал
Когато Господ-Бог ме е създал, навярно е отдъхвал край морето. На ангелите наредил: скала крайбрежна отсечете за тялото...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Когато Господ-Бог ме е създал...
Георги Н. Николов за поетичната книга на Ружа Велчева “Вън от рая”, реализирана по международния проект “Lady cafe 45+”, по който работи Регионалната библиотека “П. Р. Славейков”, Велико Търново.
Емоционален аспект за душата
Откакто съществува човечеството, темата за душата не е слизала от полезрението на учения, та е достигнала чак и до най-обикновения човек. Всеки един от нас в дни на тревога казва: “Заболя ме душата”. Когато сме млади…
Бдение
Като епичен великан духът ми почна да лудее: с един крак стъпи на Егея, а с друг – на стария Балкан.
Славата на поета
Поетът носи тъжна слава, а хоризонти уж отприщва... Как чиста диря да остави, когато броди из бунище!
Назад
Кръвта ми теква изведнъж назад към корена, към мамината песен, в която припев съм, към моя град, от розов сън и от сълза замесен...
Вярност
Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи.
Космична моя
Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав.
Орбити
За кой ли път сърцата се кокорят в нощта, когато аз и ти засветим. Прегърнати върху звезда там горе, от нас валят метеорити цветни.
Хралупата
Зимата на 1910-а беше в разгара си. Нямаше нито един човек в Голям Дервент, който да си спомня кога за последно е била дотолкоз люта – сняг, виелици, преспи, а отгоре на туй се явиха и вълци, които обикаляха и денем и…
Монолог на момчето, което Левски уби
Аз му простих. Той не можа да си прости. Тогава не разбирах и някак всичко стана изведнъж и ненадейно.
Спомен
Насън ли е било, мечтал ли съм или се беше случило? Не знам! Сега посред зимата ми... Но спомням си...