Ноктюрно
Камбанен звън тревожи тишината, отекват сънни белите стени. Една сълза случайно сепва мрака и падат, падат хиляди звезди...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Акорд
Облаци, облаци, облаци – перлени броеници небесни. Облаци, облаци, облаци – здрачни надежди наесен...
За книгата “Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство” от Мария Антонова
Времето, в което започва да твори Блага Димитрова, е сложно и дълбоко противоречиво време, време, когато поетесата търси адекватен алегоричен поетически език, който да е едновременно прекалено откровен, но и двусмислен…
Родният дом, от който започва светът, в мемоарно-епистоларната книга на Пенка Чернева “Черна котка, бял гълъб”
Лалка Павлова за сборника с разкази на Пенка Чернева „Черна котка, бял гълъб”.
За “Избирам теб 2” на Рени Ковачева
Паолина Иванова за романа на Рени Ковачева “Избирам теб 2”.
“Нелиричните размисли” на един поет в “Живея високосно” от Георги Константинов
Лалка Павлова за размислите на 80-годишния поет Георги Константинов в поетичната книга „Живея високосно“.
Съкровените вечерни монолози на Яна Вълчева
Ваньо Вълчев за поетичната книга на Яна Вълчева “Вечерни монолози с теб”. Споделено от редактора.
При извора
В тази мъгла непрогледна нелек е пътят нагоре – до сладките води на Хипокрена.
Послеслов на една разумна душа
Лежа без дъх в тревата – ниско! Една ненужна вече златна топка. Но няма драми и няма писъци... Тежат крилата – жалки, мокри.
Ескиз
Сигурно морето тайно е разбрало, че далече жеравите вчера отлетяха, и отрано вдигна моравото си око. В гърлото му топло е заседнал пясък.
Бяла врана
Зная – няма как сега да ме искате: По-бяла от изкусно потулена Истина! Накрай града – с неизвестен адрес. Грачите хором всичките: Слез!
Deja vu
Нахлу внезапно лятото в градчето и златният перчем изтръска. Разтвори смело тънката си риза, на скуката безлична сряза пъпа.