В изгреви и залези
Когато се събирам в залези, най-силно търся себе си. Твоите очи ще ме познаят ли, щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Без спящата красавица
Не ме събуждай, принце! Искам да поспя. Уморих се от танци и забави, а от баловете с маски чак ми прилоша.
Талвег
На сал, по средата си – в талвега дунавски. Усещаш, което тече и се движи със теб... В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки, и конче с крилца, и комар или клон непотребен.
Къща от слама
Вода и пръст и дребна слама, наречена “мекина”. И боса ситно гази мама, додето сила има.
Наследство
Баща ми тръгнал щастие да търси по чуждите земи... не бил с късмет. Такъв го знам от снимките опърлени от времето: сърдит, там нейде на гурбет.
Живот
И както скъперникът стиска кесията злато, а също – навитата тубичка стиска с ръце костеливи, с изпъкнали жили...
РД
Тук няма хубави жени и хубави мъже Животът е сложил своя зверски белег на лицата очите гледат тъпо...
Следи
Упорството да съхраня изтичащото: ехо от гласа в мига на слабост скулите – два хълма замъглени над светлата повърхност на лицето
Жив съм
Жив съм още мърдам крайниците си не помня как съм се довлякъл до това вонящо място Краят на цивилизацията...
“Кал” на Йордан Атанасов – поема за търсенето на смисъла
Лалка Павлова за поемата “Кал” на Йордан Атанасов.
По моста над живота...
Георги Н. Николов за есеистичната проза на Наталия Недялкова – Прогресива Геометрикус, “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”.
Неразделни
Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които…