Миниатюри
Такива жени като нея можеш или само да ги обичаш, или само да ги мразиш... Но никога не можеш да им бъдеш безразличен...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Правото на битието и “правото” на смъртта...
Георги Н. Николов за книгата на Златимир Коларов “Отблясъци от далечни светкавици – следвоенни разкази”.
Откровение
Неистинско, неискано и непорочно, съзнателно, чак плашещо и нетипично, обикнах те набързо, не нарочно, а просто, че си мое Аз, напълно идентично.
Да беше...
Да беше спомен кротко избелял, прекършен сън, отдавна избълнуван, жадуван миг през дните остарял, заглъхнал вик от никого нечуван...
Безвремие
Аз всяко утро рано го започвах, и не допивах чашата кафе, в навици и графици се вкопчвах, а времето не искаше да спре.
Утрото
И тази сутрин утрото ме гали, надничащо през стария отвор, с нюанси си играе и се хвали, че само то не е поробено в затвор.
Обичам да обичам
Аз свикнах да се смея на живота, усмивките отдавна не пестя, и да не търся никога посока, и нищо да не ми тежи на съвестта.
Обещание
Когато очите ми спрат да горят, когато сълзите превърнат се в пепел, когато предишните дни отлетят, и хвърля последната глупава мебел.
Попитай птиците
Попитай птиците, когато заминават, боли ли, че отиват чак на юг, с тъга, когато гледки подминават, копнеят ли да бъдат вечно тук?
Някои любови имат вкус на сигурност
Захапваш след изгрев високо в небето. Подскачаш, имаш детска радост под краката си, още веднъж отваряш широко устата си.
Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи
Събира всички скитащи мисли нощем, най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран. Подскача на един крак, сякаш играе на дама през набраздените дневни радости на площада.
Мъртвите риби
Дните ни са като рибите, изхвърляни една по една от приклекналия рибар на скалите. Те проблясват мокри и синьо-сребърни, задъхани от въздух, ослепени от слънце, за да влязат в тигана с горещото олио, или осолени и…