Дъга
Написах проза, така душата си шия. На пода оставих роза – изсъхнала, че самотно е в душата ми, да скрия.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Старомодна
Мечтая за оная любов от осемдесетте. С откраднати целувки. Наречете ме старомодна. Не ми пука.
Копнежи
И ето ме отново. Тук пред теб. Връхлитат те мисли. Изгарят те копнежи.
Вечерни приказки
Обичам нощите с ясно небе. Звездите ми разказват красиви приказки за теб. Бавно избледнява облика ти блед.
Огън
Тя беше като кибритена кутийка. Рядка и необикновена. С любов бе гравирано сърцето й. Много се опитаха да запалят любовта, но все нещо грешно имаше.
За Неда Антонова и “Войната свърши в четвъртък”
Фрагмент от монографията „Епически монументи на свободата в романа „Войната свърши в четвъртък“ от Неда Антонова“.
Надежди и разочарования, и глътка вино в “Нищо лично” на Виктория Топалска
Споделени мисли, откровения, разочарования, мечти и надежди, изповядани на чаша вино, са поместени в страниците на дебютната поетична книга на Виктория Топалска “Нищо лично”.
За тези вечери
За тези вечери, в които си сама. Забравяш да вечеряш, защото нямаш апетит. Но си наливаш вино.
Дръж далеч от мене тъмнината
Дръж далеч от мене тъмнината, която от душата ти изтича... ... и с дрезгав глас шепти безсрамно, че всичко мое до безумие обича.
На село
Ела си на село, казваше баба, когато си тъжна и във забрава. Че там отново ще станеш дете, без грижи и с чисто сърце...
Къща, руини и празен двор
Къща, руини и празен двор. Борове вековни. Тишина. Катинари, като във затвор. Навсякъде бодили и трева.
Не съм родена...
Не. Не съм родена с очна линия. И очите ми често подути са. От безсънни нощи, алкохол или неказани думи.