Неизорани лехи с надежда
Треви както войска, изправени до реката – почетен караул на копача, който стрива жито с камъни.
Някои любови имат вкус на сигурност
Захапваш след изгрев високо в небето. Подскачаш, имаш детска радост под краката си, още веднъж отваряш широко устата си.
Тя има вишнов лак и стъкълца вместо сълзи
Събира всички скитащи мисли нощем, най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран. Подскача на един крак, сякаш играе на дама през набраздените дневни радости на площада.
Сещате ли се?
Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини…
Забраненият стих
Една пукнатина в небето Един лунен кратер отразен в голото око на студа край нас. Едно ехо от Слънцето...
Отблясъци
Пеперудо, в крилата ти блести отблясъкът от едното, кръстосано с другото. Очи, вие прикрихте истината на белия ден...
Чужди танци
Лаят на чуждите танци изстива в прегръдката на погледа, разсичаща утробата, от която се ражда само стихомор.
Ти и аз
Умножавам те, умножавам се... по ТИхАЗ, по ТИхТИ, по АЗхТИ, по АЗхАЗ и получавам и получавам: благодатна капка пролетен дъжд...
Сонатина
Сега сме само спокойствие Сънувано, сладко спокойствие Самота и свежест – Празнично пърхай, пеперудо...
Следобед
Стоим си равнопоставени помежду си: Мохамед, Буда и Христос, Аз и съпругата. Хапваме си нещо... Галактики... планети... Предъвкваме безсмислици до безвкусност...