Стихотворение, което не съществува
в твоята цветна глава явната зима разваля предвидимата пролет в очите ти черни и напарфюмирани любопитството опазва котката жива очите ти не винаги убиват
в твоята цветна глава явната зима разваля предвидимата пролет в очите ти черни и напарфюмирани любопитството опазва котката жива очите ти не винаги убиват
По професия съм мъдрец – аз съм мъдрец, имам предвид, по професия. Аз съм същността и съм елементът.
Мога да кажа, че денят беше добър, ако когато се прибера вечерта вкъщи, ще намеря от неизпитото сутрешно кафе в джезвето. Това означава, че имах време да го разтегна за час (а дори и повече). Че не бързах за никъде...
В дневника ми няма мои стихове, защото не бях поет. Но той пазеше истории за слънчогледови дни и лилави нощи.
В петък, 10 юни 2022 г., в читалище “Просвета – 1927” в бургаския квартал Долно Езерово бе представена стихосбирката “Как се вари клоунска чорба” на известния македонски поет Стоян Тарапуза.
Казват, че и стрехите плачат, когато се ражда жена. Ридаят на глас, изправени срещу небето...
Казват с ръка от маса трохи да не събираш, за да не си изхвърлиш берекета – на прозореца ти са гладните птици...
Изгубихме се, ти на една, аз на другата страна. Ти в ляво, аз в дясно...
Когато съм изтегната върху жегата и слушам мравчени заседания под тила – не съм самотна.
Завръщам се от самотата. Вълците ме изпращат с вой, дори планината се свлича от моите плещи.