Небето навсякъде е различно
Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.
Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.
Много нощи и на много места съм бил преследван от духовете на различни, вече написани герои от книгите в старата библиотека на “Хоумъртън”. С тази пиранделовска илюзия започнах да вярвам, че на моята, до вчера празна…
Градът Астраион със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят. Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо…
Слънце! На теб не казвам: Добро утро, добър ден, добра вечер. Ти си слънцето в мислите ми, което не залязва.
Прозорецът служи за проверка чие куче е залаяло гумите на чия кола са изсвирили кой е паднал от мотора...
Носиш в клюна си тревичка, Птицо. Кръжиш за миг, крилете ти треперят...
В двора заровихме брадва между двете ни къщи заровихме съкровище, за което нямаме представа...
Черна е дъгата, разпъната над Балкана, над планините и над гласовете. Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът, защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
Само със самоубийците, оито скачат от мостове, неумолимо започва пролетта!
Персонажът бяга от своя създател в смъртоносното желание да спаси разума си. Това е кино.