Небето навсякъде е различно

Изгряла е месечината,
тъпан и зурна засвирили,
излезли младенците...

Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.

Историята за квартет млади лунатици се разиграва през една вечер в месеца на прасковите, в едно малко градче с наскоро осветена църквичка, в преддверието на Нова Европа. Познавайки се само в минало време, те дори не са си помисляли, че един ден номадската съдба пак ще ги събере и ще ги изправи пред тъмната страна на Луната.

Жак e страстен мечтател, Лени e влюбена до уши, Бил e съперник на Жак, a Тото e този, който желае. Край тях е Бретонович, песът скитник, който най-трезво премерва нежността и гнева върху везните на нощта. С времето, след поредица надреални случки, започват разногласия в компанията, които водят до помисли за изчезването на най-хубавото. Лени флиртува и с тримата, а докато Бил и Тото са под въздействието на дрога и алкохол, Жак се опитва да се обеси върху закачалка за дрехи. Трагедията е предотвратена от лунния сърп, благодарение на неговото изцеляващо излъчване.

Младата луна e битие във фазата на съзряване. Тя e една и съща и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Италия.

Но в моето съновидение, небето под младата месечина беше навсякъде различно. В него неизвестно къде беше морето, и дали изобщо морето съществува. Там всички бяха уплашени от сянката на собствената си сянка. А смъртта беше по-лесна от съня.

Luna prima* – стара муза. Нейната пътека проследява и тази бележка.

-------------
* Латински: “млада луна”.
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------