Пътища на светлината
Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на…
“Рецептивната теория подпомогна изясняването на това защо и как един и същ литературен текст може да значи различни неща за различни хора в различни времена”. В тази връзка обаче питаме защо произведения като “Път през…
“Нататък в прорезите”[1] – сага за вътрешния стил След “Тектоника”, “Нататък в прорезите” е втората стихосбирка на Петьо Пейчев. Казвам това не за да бележа някаква еволюция на авторовите средства (макар че и такава…
И така както летяхме надолу по меридиана към края на Африка, а под нас бе целият бъбрек с невидима циркулация, но с пикочна директност...
Така опредметена - с химически червената си коса, с оскъдните си вежди и лице, отстъпено й за вечно ползване тя ни беше изпреварила всички нас – тленните пътници в червото на икаруса.
Когато негърките си тръгват от цеховете в крайните квартали и се проточват в спиричуъла, и залезът минава в друга гама, голямата зъбчатка се завърта оскъдно - само един зъб.
Сред келтските костици търсиш знойната отрова, така убийствена със цялата си мощ и гърло, отривиста, свършваща от раз, без стъпала и мераклии...
Steve Selofsky с ужас установяваше, че отново се превръща в Стефан Селовски, и то с цената на огромни вътрешни разрушения. Всъщност връщането на ударението във фамилното му име от втората на първата сричка го…
“Старопланински легенди” е образцова творба (в смисъла на Елиът) в родната литература. Нещо повече: в своето надвременно величие тя запълва една празнота – тази на липсващия национален епос. (Нещо, което не можем да…
В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”)…
“И така нататък”[1] от Владимир Шумелов За “изгубената памет за/на поколението” Героите на Владимир Шумелов фиксират, чрез обърканите си битиета това, което авторът иронично би нарекъл “изгубената памет за/на…
Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е…