Братчетата на Гаврош
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка.
Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи.
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, безоблачен залез запали сред своите тайнствени зали пожар от злато и рубин.
Над потъналите в привечерен сумрак баири полека, тържествено се повдигат огромни сиви кълба. Сякаш летни облаци се възземат за далечна буря. Димът възраства, извива се като грамаден ствол, разширява се и скоро залива…
Не, сякаш не бяха това очи на мъртвец, а две блестящи стоманени остриета, чийто блясък бе изтъкан от лъчите на някаква студена маса от помръзнало проклятие, неизказано негодувание, от вкаменен ужас и непрошепнат въпрос…
– Кой си ти? – попита го Дяволът... – Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! ...
Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд, и в шеметния кръг на земния си път, жадувайки лъчи, угасваме в тъма – ний, бедните деца на майката земя.
Интервю на Стоян Вълев (“Книги Нюз”) с Денчо Михов – собственик и управител на издателство “Либра Скорп”.
Интервю на Георги Календеров със Стоян Вълев.