Неподписани рисунки
Докосвах Те с любов, тъй тайнствена, тъй нежна. Бях ту вълшебник, ту суров предрешен скитник скрил Надежда...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Време да обичаш
Преди последния гонг на Живота рундът ще свърши с броене до десет. От последната, пак до първата нота, дните Ти ще летят като песен.
Кофата с портокали
Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После…
Закъсняла изповед
Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани…
Братчетата на Гаврош
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Старият музикант
Все там до моста приведен седи, тегли полекичка лъка, а над главата му ревностно бди черната старческа мъка.
Уличната жена
Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи.
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
Жълтата гостенка
Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, безоблачен залез запали сред своите тайнствени зали пожар от злато и рубин.
Пожар в Рила
Над потъналите в привечерен сумрак баири полека, тържествено се повдигат огромни сиви кълба. Сякаш летни облаци се възземат за далечна буря. Димът възраства, извива се като грамаден ствол, разширява се и скоро залива…
Очи
Не, сякаш не бяха това очи на мъртвец, а две блестящи стоманени остриета, чийто блясък бе изтъкан от лъчите на някаква студена маса от помръзнало проклятие, неизказано негодувание, от вкаменен ужас и непрошепнат въпрос…
Приказка за стълбата
– Кой си ти? – попита го Дяволът... – Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! ...