Рецепция на (само)жертвата
Текстът е четен на Националната литературно-научна конференция “Творчеството на Петя Дубарова – във и извън социалната определеност. Перспективи на литературнокритическата интерпретация”, Бургас, 4.12.2000 г.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Текстът е четен на Националната литературно-научна конференция “Творчеството на Петя Дубарова – във и извън социалната определеност. Перспективи на литературнокритическата интерпретация”, Бургас, 4.12.2000 г.
Книгите на Радойнов израстват на сочната почва на Странджа, “духът” на витален паганизъм, който подплатен от сладкодумието на разказвача Радойнов напомня на “апокрифното” евангелие на родната литература “Под…
Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на…
“Рецептивната теория подпомогна изясняването на това защо и как един и същ литературен текст може да значи различни неща за различни хора в различни времена”. В тази връзка обаче питаме защо произведения като “Път през…
“Нататък в прорезите”[1] – сага за вътрешния стил След “Тектоника”, “Нататък в прорезите” е втората стихосбирка на Петьо Пейчев. Казвам това не за да бележа някаква еволюция на авторовите средства (макар че и такава…
И така както летяхме надолу по меридиана към края на Африка, а под нас бе целият бъбрек с невидима циркулация, но с пикочна директност...
Така опредметена - с химически червената си коса, с оскъдните си вежди и лице, отстъпено й за вечно ползване тя ни беше изпреварила всички нас – тленните пътници в червото на икаруса.
Когато негърките си тръгват от цеховете в крайните квартали и се проточват в спиричуъла, и залезът минава в друга гама, голямата зъбчатка се завърта оскъдно - само един зъб.
Сред келтските костици търсиш знойната отрова, така убийствена със цялата си мощ и гърло, отривиста, свършваща от раз, без стъпала и мераклии...
Steve Selofsky с ужас установяваше, че отново се превръща в Стефан Селовски, и то с цената на огромни вътрешни разрушения. Всъщност връщането на ударението във фамилното му име от втората на първата сричка го…
“Старопланински легенди” е образцова творба (в смисъла на Елиът) в родната литература. Нещо повече: в своето надвременно величие тя запълва една празнота – тази на липсващия национален епос. (Нещо, което не можем да…
В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”)…