Стихотворението е отпечатано за пръв път в сп. “Мисъл” през 1902 г. със заглавие: “Към Подрумкале”. Написано е в края на 1902 г. по повод на заточаване на македонски българи в Мала Азия, след атентата в Солун на 6 декември 1901 г.
Условно творчеството на Яворов се дели на два периода – време на социална лирика и време на интимна лирика. Като вододел е участието му в Македоно-Одринското революционно движение, тежкото преживяване краха на въстанието и убийството на Гоце Делчев. Във втория период Яворов е много по-зрял като творец...
Пейо Яворов създава поезия, която е адекватна на големите социални промени, които стават в обществото в края на ХІХ и началото на ХХ век. Той е представител на онази млада интелигенция, която носи новия повей на времето и което създава модернистичните течения в литературата. Яворов е български автор, роден и създаден от едно драматично време, в което всяка новост отеква в душата на поета.
Литературният образ на Бай Ганьо вълнува читатели и критика вече няколко поколения. Той отдавна е излязъл от рамките на художествената творба и живее самостоятелен живот, превърнал се е в нарицателно име. Голямата популярност на героя събужда все повече размисли за неговата истинска същност...
Книгата “Бай Ганьо” е написана от Алеко Константинов в последните години на ХІХ век и отразява вярно социалната действителност в България в последните десетилетия на века. Тя не би могла да се роди нито по-рано, нито по-късно, защото е художествен образ на нравите от това време...
Цикълът фейлетони “Разни хора, разни идеали”, макар и незавършен, отразява философията и моралните устои на политическия живот след Освобождението. В центъра на изображението е “малкият човек”. Героят от първия фейлетон е “малък” заради дребнавостта на характера си, заради еснафщината, егоизма, злобата и завистта, които носи в сърцето си...
Алеко Константинов е майстор на фейлетонния жанр и това е най-добрата изява на сатиричния му талант. По време на следването си в Русия той изучава руската класическа литература и понася силното въздействие на творчеството на Гогол. В България фейлетонистът се натъква на богат фактически материал от обществената действителност, която той изобличава или със злъчен хумор, или с остър сарказъм, или с добродушен смях.
