Ела при мен тази нощ
Ела при мен тази нощ и в нейния плен остани. Ще бъда млада и дръзка, помниш ли – както преди.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ела при мен тази нощ и в нейния плен остани. Ще бъда млада и дръзка, помниш ли – както преди.
Есента не е само тъга и спомен за отминали дни, по лятото изплакана сълза, отронена от детски очи.
Реката си тече като река и водите й нанякъде изтичат, тежестта си влачи все така и нищо от Пътя й не я отвлича.
Георги Н. Николов за поетичния сборник на Владимир Луков “Усамотени стихове” (2024).
Да тръгнеш, но да не прекрачваш прага си... Отсам прозореца самичък да проправяш пътя си. И той самият да те следва като твоя Ариадна, която нишката за връщане назад не е изпрела.
Да виждаш пролетния Вятър как лудува... В цъфналата вишна как издига бели венцелистчета... Как те танцуват като стотици малки сини пеперуди...
По-ярко свети от самото Слънце фенерът ти запален посред ден... И той е взрян във мен като самото Слънце.
Георги Н. Николов за сборника с разкази на Светла Андреева „Смърт преди Рождество“.
След като свърши работата си в кметството на планинското село, Драголюб Михайлов реши да изпие едно кафе в близкото кафене, което му се стори прилично. Когато влезе, само една маса, в центъра, бе заета. Нормално, кой в…
Лалка Павлова за поезията на Георги Джагаров и стихотворението му „Не е ли време?“.
Когато спре магията на залеза и кестените си поемат дъх от лятната умора... ти ще дойдеш ли при мене?
Мярнах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка...