Никола Инджов (1935 – 2020) – поетът, който носи светлина и пътища в сърцето си (поемата му “Дългосвет”)
Лалка Павлова за поемата “Дългосвет” на Никола Инджов.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Дългосвет
Светът съвпада с мисълта ми подобно череп разрушен. Все пак летя – към край зелен или към вододели тъмни.
За “Майка” на Христина Блумфилд
Паолина Иванова за българското издание на романа “Майка” от Христина Блумфилд. Споделено от редактора.
Фани Попова-Мутафова в литературния контекст на ХХ век
Лалка Павлова за творчеството на Фани Попова-Мутафова.
Асансьор към Рая
Владимир Шумелов за антологичната книга сборник разкази на Ружа Велчева “Асансьор към небето”.
Яна Язова (1912 – 1974 г.) – българският исторически роман и дългият път на трилогията “Балкани” до читателя
Лалка Павлова за историческите романи на Яна Язова. Публикацията е по повод 50 години от смъртта на Яна Язова и 35 години от издаването на трилогията й „Балкани”.
Реставрации по рафтовете на Мнемозина (Валери Петров и поемата му “Вчера, както си влизах...”)
Лалка Павлова за поемата на Валери Петров “Вчера, както си влизах...”. Публикацията е по повод десет години от смъртта му.
Тайнството “живот” и непостижимостта на човешкото щастие в две поеми от Дамян Дамянов
Лалка Павлова за „Поема за щастието” и „Отворен кръг” – две поеми от Дамян Дамянов.
Рапсодия в картини
Рисувай, художнико, рисувай... Сътворявай космос, земя и небе. С птиците свободата си празнувай, политай дори с подрязани криле!
Съзидание
Пространството оцветено е във синьо и животът сътворен е в капчица вода, пречистваме душите си с хляб и вино, усетили Божествената сила на кръвта.
Мигът
Потънах в тишината на мига – отрязък от вселенското ни време, а той като вълна разля се към брега, седефен спомен от мида да си вземе.
Огънят в кръвта
Градът в душата ми наднича, израснал сред светлини и шумове трамвайни, но аз в съня си нощем друмища пресичам...