всеки път когато крача от погрешната страна когато гледам слънцето в очите...
тя бди неподвижна като сфинкс от онази кота която е нейното презиме над нея е само небето и мисията й тя е наблюдателна кула...
село през което преминаваме няма на нито една карта до него се стига по памет и само ако се изгубите...
мъжете заминават на война изневиделица след неделния обяд брачната милувка стават обуват ботушите си и казват тръгвам...
измий мислите ми роди ме препороди жадно ми е сърцето напои ме с чудо...
в мрак и прах на онзи свят през мъки и викове сред хайки и лов...
от коя година осъзната си прародителю крачиш между двата свята око всевиждащо...
Лалка Павлова за алегориите на любовта в поетичната книга на Петър Андасаров “Моята обич ще те посрещне” (издателство “Захарий Стоянов”, 2023 г.).
Πόσες φορές αναρωτιέμαι, πως να είσαι πραγματικά. Πόσες φορές τυραννιέμαι, που δεν ξέρω τα βασικά.
Τόσα να κρύβεις βαθιά στη ψυχή. Σε ρώτησε κάποιος πως νιώθεις εσύ; Βράχος μπροστά μου - πονάει η σιωπή. Αγάπη με πάθος και χρώμα θαλασσί.
