Мигът

Мигът

Потънах в тишината на мига –
отрязък от вселенското ни време,
а той като вълна разля се към брега,
седефен спомен от мида да си вземе.

Разтегнах му клетките до скъсване,
за да побера и двата края на света
и всеки път като Възкръсване
духът триумфира над плътта.

Дъждовна капка в дланта си улових,
а там отразен се бе побрал света,
взех от извора вода и жадно пих –
от нея се разпали огънят в кръвта.