Пустиня
Само насън знаеш как да освободиш кладенеца на душата си. Наяве е суша.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Само насън знаеш как да освободиш кладенеца на душата си. Наяве е суша.
Твоите тъжни очи като презрели къпини капят връз душата ми.
Уморени от разходка по земята, където няма разумност, заспиваме във вечното време на съня. Утре ще се събудим в прегръдките на новия млад свят...
Лалка Павлова за сборника с разкази на Васил Венински, „Божие дърво”, изд. „Екобелан”, 2024.
Той беше самотен, самотен в света... Защото самотен, затуй беше смел. И тръгна. Години, години скита, да дири безумно свещената цел.
Балада І Вилнеят вълните. И вала след вал наваля се пяна, засмяна и зла. Вилнеят вълните. В лудия бал луната пияна се люшка! Ела! Вълните вилнеят. В шутош и смях шипящи се ширят, кипят на мъгла, и съскат, и блъскат, и…
Жена със вечно стръвна плът с безстидно грейналата гръд вакхичен танец и копнеж за тръпки болни. И стремеж...
Георги Н. Николов за неизвестния поет, неспокоен дух, пътник по света... просто българин – Борис Смилев.
Лалка Павлова за българския обществен живот в епохата на Възраждането през погледа на Любен Каравелов. Публикацията е по повод 190 години от рождението и 145 години от смъртта на Любен Каравелов.
гледаш ли братко как пее водата говорят сенките в звездна мрежа люлеят се вечери гнездят се сутрини...
пред голямата вълна се закотвям в Теб не ме плашат нито мъртви морета нито мъртви риби...
Когато дойде времето от което нищо не остава моля Те да останем още малко...