Баща

Баща

Мярнах скулестото му лице през предното стъкло на автобуса. Подаде билет на възрастна жена и взе стотинките. Затвори вратите и подкара към следващата спирка...

Преди година доведе сина си за преглед в клиниката. Даде ми талона за платена такса. Видях, че са бедни и попитах защо не е взел направление за преглед при някои от колегите, които имат договор със Здравната каса, за да си спести парите. Каза, че синът му не е осигурен, и ме погледна с тревога в очите. Синът, изпит двайсет и няколко годишен младеж, страдаше от чести инфекции на кожата и костите и беше безработен.

Бяха от някакво далечно родопско село. Жена му береше тютюн, гледаше животни. Той работеше като шофьор към градския транспорт. Казах, че лечението ще струва скъпо. Най-добре е да плати осигуровките на сина си и да го приема в клиниката. Отговори ми, че няма тази възможност. Настоях. Той вдигна безсилно рамене.

– И изследванията ще струват пари – казах аз.

– Поне тях да направим засега – каза той.

Обясних му къде се намира лабораторията с най-ниските цени. Каза, че ще се оправи – карал е по всички линии на София и познава града като петте си пръста.

– Ще ви потърсим след десетина дни – каза той.

– Изследванията ще станат по-рано – казах аз.

– Заплатата изпратих на жената и дъщерята – каза той. – Ще изчакам да събера пари от продажба на билети...

– По колко печелите от билетите? – полюбопитствах аз.

– 20% от цената – отговори той.

– Колко прави това?

– Три-четири лева на ден. Понякога повече – отговори.

Обадих се на регистраторката да им върне парите.

Той отказа. Настоях. Пак отказа. Подадох им рецептата и бланките за изследванията и двамата си тръгнаха. Той – висок и слаб, подкрепяше сина си да не падне. Облегнат на ръката му, синът пристъпваше с мъка.

След десетина дни приех сина в клиниката въпреки санкциите на Здравната каса. Подобри се и се върна при майка си на село. Оттогава не съм го виждал.

Няколко пъти мярнах бащата през предното стъкло на автобуса – продаваше билети...

------------
Из “70/45 Избрано”, Импресии, разкази, новели, изд. “КЛМН”, С., 2024.
------------

* * *

Изнизаха се неусетно, бързо – 70 години. И реших да си направя подарък – да издам в книга най-добрите си къси и много къси импресии, разкази и новели с надеждата моите скромни житейски прозрения да достигнат до повече хора и, дай Боже, да ги развълнуват – изконната мечта на всеки пишещ. А дали пишещият е писател, това ще определи само Негово Величество Читателят. С надеждата да бъда оценен като такъв предавам в ръцете ви моята юбилейна книга, скъпи читатели, колеги и приятели.

Златимир Коларов

------------