3 книги 7 публикации

Силвия Андреева

Силвия Андреева е родена на 29 април 1981 г. в гр. Созопол. И до днес живее и работи в този град, безкрайно отдадена на Созопол и морето, вливащо в сърцето й вдъхновение, а в кръвта уханна морска сол.

За себе си споделя:
Вероятно съм родена в ден, когато морето е разстлало да съхнат мрежите му, а ветровете, улисани в игрите си, са вплели нишката на живота ми в тази на дантелено-белите му пенливи вълни...
Израснах в добро и работливо семейство, заобиколена от необикновените картини на слънцето, рисувани върху голото тяло на морската шир. Всеки ден виждах душата си в огледалото на безбрежната ми солена любов, тичах по павираните улички, ловях скариди, приспиваше ме прибоят.
Животът ме завърташе в лудешки танц, но винаги финалните акорди на трелите му отекваха в обшивките на старите къщи и самотните римни. За да не бъдат тъжни, аз реших да изживея дните си сред техните разкази и да продължа техните истории.
Когато писането ме откри, аз бях в началото на своето съзряване. Хаотична, темпераментна, свръхемоционална и тичаща срещу правилата...
Едва сега разбирам, защо белият лист избра да ме погълне и съхрани думите ми.

Автор на поетичните книги “В кръвта ми има морска сол” (2020 г.), “Наричам те Спасение” (2021 г.) и “Август се чете безкрайност” (2025 г.).

Библиография

Книги от автора

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Сбогуване

Поредна година отнасяш, море! Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват. Декември догаря в капки восъчен стих по скали ослепели стъпки в спомен оставям.

Поезия

Ако бях се родила на юни сестра

Ако бях се родила на юни сестра, и кръвта му младежка в мен неспирно да блика, щях на лятото синьо да нося дъха и на вятъра луд да съм лика-прилика.

Поезия

Есенно море

Повика ли ме, есенно море? Или е стон от неизбежна зима? С мъгливите си, приказни ръце, стопли ме, че душата ми изстина!

Поезия

Котвата

Трополеше ноември със своя файтон. Кочияши му бяха мъглите среднощни. Пожълтели листа в неочакван синхрон, затанцуваха валс под светкавици мощни.

Поезия

Лятна рокля

За тръгващите си момичета... И момичетата, отиващи си само за календарните месеци. За момичетата мъчно влюбени в онзи, стария Созопол.

Поезия

Понякога

Понякога душата разсъбличаш ми... Понякога във дрипи я обличаш. Понякога покръстваш ме с молитви... Понякога некръстена посичаш.

Всички публикации

В Меридиан 27

Публикации за автора