Наричам те Спасение

Текстовете в тази книга са посвещение към отминалите и тръгналите си.
На избралите да останат.
На началото я посвещавам. На същността. На корените ни...
На завърналите се. На търсещите спасението.

Посвещавам стиховете в нея на децата на Созопол – порасналите, растящите, неродените.
Написах тези редове с надежда и стремеж да съхраня пясъчните кули на стара Аполония, тъй както съм я почувствала в годините, тъй както съм я преживяла.
И сърцето си посвещавам чрез нея на вас, читателите!

Благодаря с цялото си същество на Боряна Карабаджакова-Димитрова за възможността и крилата, които ми дари за да полетя отново! Без теб нямаше да има нито перо с което да стигна висините.

Посвещавам тази книга коленопреклонно на нейната майка, Милка Карабаджакова... Благословена съм че те имаше в живота ми. Благодаря за чистата ти същност и майчината ти обич.
На дъщеря ми Йоана с чието съществуване открих своето спасение. С обич.
На моята майка.
На Явор.
На тези до мен.
Наричам ви Спасение!

-------------

Писането не е работа... То е чувство, потребност, себеотдаване, любов!
Писането не е тон... Дочут, втълпен, откраднат!
То е... Същност, преживяване, всеотдайност, неутолимост, желание да откриваш. И да бъдеш открит.
Писането е... Безброй заключени врати, стотици различни истории, вулкан от неподозирани емоции.
Удовлетворяващ ритъм вкарващ в релси изгубилите реда си мисли и новооткрити трепети.
Единствено то може да събере разплисканото ми съзнание, в рамките на редовете си.

С него се ражда “Аз”, другата живееща в мен. Сдържаната, умната, тихата.
“Аз” живее в свое пространство.
Подредила си е листите, бюрото и задачите.
Тя безусловно ме спасява от монотонното ежедневие, от сълзите и бурите раждащи се в душата ми.
Живее живот в огледало.

Това е то писането, простичко казано.
С една дума...
Всичко!

Авторът

-------------