Август се чете безкрайност

Докато пишех стиховете, лежащи в ръцете ви, не предполагах, че лятото ще пренапише реда на сезоните ми.
Мислех си, че като съвършено морско момиче няма песъчинка или вятърна целувка, която да не познавам и да не съм усещала върху скулите си. Но вероятно да съчинявам ми се отдава повече, отколкото да предполагам.

Дръзкият юли упорито чоплеше солта си от ръбовете на незарасналите ми рани. Август зрял като пчелна пита ги обезкървяваше с устни от мед. Юли разхвърляше строфи от душата ми, август ги събираше.

Кърпейки редовете на книжното си тяло някъде между словесните праговете заших душата си.
Докато опитвах да подредя буквите, август се промъкваше невидим, разбъркваше думите ми и изписваше своите си стихове върху прозорците на стъкления ми свят.

Лятото отдавна си отиде, но август остана завинаги между кориците на тази книга и неусетно се превърна в безкрайност...

Силвия Андреева

------------
И още за книгата, споделено от редактора ----->>>>>
------------