Сбогуване

Сбогуване

Поредна година отнасяш, море!
Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват.
Декември догаря в капки восъчен стих
по скали ослепели стъпки в спомен оставям.

С теб, море, във сърцето си тръгвах на път...
Уморена завръщах се, в теб да потъна.
Дълбините ти давиха — болки, сълзи...
Пред тебе се сбъдвах... разпадах... покълвах.

В луна се изгубих... през юли горях...
Щастие пиех без срок и без трайност.
Съзвездия брах през смокинови дни...
В тях Август е мой! И чете се безкрайност.

Септември затворих във вино от нар
под пламък от свещ, много строфи написах...
В желания пламенни себе си скрих.
Хайде, тръгвай годино. Аз сама се орисах.