Поезия

Есенно море

Силвия Андреева 2 август 2025

Есенно море

На Маргарита

Повика ли ме, есенно море?
Или е стон от неизбежна зима?
С мъгливите си, приказни ръце,
стопли ме, че душата ми изстина!

Отнесе слънчевите дълги дни
и утрото обагри в краски сиви.
Подгониха се сребърни вълни
под скалните осанки горделиви.

Подсвирват октомврийски ветрове,
из локвите дъждовни се оглеждат.
През кикот се разтварят във нощта,
под шалове от разноцветна прежда.

Боли ли те от дълга самота?
Болят ли те очите да се взираш?
Претърсвайки за лятото брега
и извора на топлина извиращ.

 

За автора

Силвия Андреева

Силвия Андреева е родена на 29 април 1981 г. в гр. Созопол. И до днес живее и работи в този град, безкрайно отдадена на Созопол и морето, вливащо в сърцето й вдъхновение, а в кръвта уханна морска сол. За себе си споделя: Вероятно съм родена в ден, когато…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.