Есенно море

Есенно море

На Маргарита

Повика ли ме, есенно море?
Или е стон от неизбежна зима?
С мъгливите си, приказни ръце,
стопли ме, че душата ми изстина!

Отнесе слънчевите дълги дни
и утрото обагри в краски сиви.
Подгониха се сребърни вълни
под скалните осанки горделиви.

Подсвирват октомврийски ветрове,
из локвите дъждовни се оглеждат.
През кикот се разтварят във нощта,
под шалове от разноцветна прежда.

Боли ли те от дълга самота?
Болят ли те очите да се взираш?
Претърсвайки за лятото брега
и извора на топлина извиращ.