Основи на контрола

Учебното пособие е създадено, за да представи на студентите и всички други читатели, интересуващи се от контрол, част от постиженията на научната мисъл в тази област.

Самото заглавие разкрива заложената пред автора цел, а именно – представянето на разработки, анализи и разбирания за същността на феномена “контрол”. Интересът към него е достатъчно оправдан и обоснован от тенденциозно развиващата се в недрата на обществото “конструктивната деструкция”. Именно това от една страна е най-сериозното доказателство, че дефицитът от контрол става все по-съществен, а от друга, че попълването на познания за контрола е основната задача, която придобива критичен характер.

Структурата на съдържанието обхваща пет теми. Техният ограничен брой е показателен и подкрепя разбирането, че обикновено значимите явления наглед са прости. Но тук важи постулатът, че видимото не е всичко. В този контекст в текстовете на темите от съдържанието се разкрива многопластовата същност на контрола, начина по който обществото полага неговите основи и пътищата по които може да се ускори процеса на неговото развитие и усъвършенстване.

Ретроспективният анализ от първа глава разкрива еволюцията на контрола. На този фон е направен и кратък преглед върху развитието на контрола в България.

Изложението на втора глава запознава читателя с предпоставките поради които се е зародил контролът и по какъв начин тяхното развитие е вменило на контрола определен, ползотворен функционален капацитет.

Съдържанието на трета глава обхваща един много интересен обект – контролната дейност. Едва когато се разкрива неговата многоплановост на изяви и развитие става ясно на всички, че за контрола трябва да се чете много и никой не се е родил научен да контролира ефективно, че думите за контрола не се изказват, а се претеглят, защото думите отлитат, но написаното и опредметеното остава.

Четвърта глава е посветена на системния подход и критичния преглед на неговите разнообразни прояви. Във фокуса на внимание е поставена системата и като градивен елемент на природата и като поле за протичане на социални процеси и като задължително условия за проява на контрол. Консолидирането на теорията за системите и развитието на самия контрол, дава като резултат разбирането за структурата и съдържанието на контролната система.

Последната пета глава е озаглавена “Системотехника в контрола”. На базата на изложените разбирания за същността на сложните системи от една страна се разкриват особеностите на подсистемата за обратна връзка, а от друга начина по който знанията за контрола, системите и обратната връзка се вписват в процес, който онагледява технологията по създаване на система за контрол.

Ако след запознаването със съдържанието на учебното пособие въпросите за контрола станат по-малко като обем и по-ясни като съдържание значи, авторът не само е провокирал интерес, но и е направил нещо полезно и за читателите и за обществото. И все пак за част от възникналите питания има и много отговори, които могат да бъдат открити в тестовите въпроси.

Авторът