Йово Неделчев за д-р Рачо Рачев

“Той е от тези хора, които са маята на доброто. Защото може да ни задушава, смъртоносно да ни притиска, но все едно – ще победи доброто, защото са живи и живеят сред нас особняци като д-р Рачо Рачев, както се казва – един добър човек да е жив на този свят, от неговата доброта като от житно семе ще се роди и доброта и добротата ще надмогне злото и ще възтържествува животът...”
Изказване за д-р Рачо Рачев, публикувано в книгата му “От жаравата на историята”, В., 2004.

--------------

Покана за гости

На неговата и над неговата възраст за всички, които го знаят – той е бате Рачо, чичо Рачо.

Доктор Рачев! Неспокойна душа.

На пътя те е завалял дъжд, виждаш отворена врата, влизаш да се подслониш, ала стопанинът го няма.

“Ще постоя, докато вали и ще си отида.” Потропва се на прага – ето го и него.

“Кафе ила чай? Не е ли по-добре да си отворим по една бира? Кажи сега какво те води при мен? Дъждът? Благословен да е дъждът, довел ми е приятел!”

Времето ни е едно такова – никакво, та си мисля, че той е човек от преди, предишен човек, на когото можеш да разчиташ в беда. Но повече го вземам за човек издащ, който ще се роди след години. Пък току си казвам: Бате Рачо е днешен човек, той си знае на какъв огън се пече, но усмивката не слиза от лицето му... Знам, ще пиеш една водка, а пък аз ще си отворя бира.” Къде съм се загубил, добре ли съм, как са децата?

Той е самото пристрастие. Онова пристрастие, което не потиска чуждото пристрастие, но се надява, че никой няма да оспори неговата особеност.

Ако не за друго, просто защото това е невъзможно.

Доктор Рачев е от тези хора, които можеш да погубиш, но никога да победиш! Превземали са го наистина, но веднага става ясно – решило се е едно взаимство, една радост, едно приятелство!

Откак се е пръкнало, човечеството се стреми към своето съвършенство и то ще постигне своята цел, когато личности като него станат повече от нас, от другите...

С тази книга доктор Рачев ни кани при себе си.