Разкази

Вълшебството на Коледа

Галина Костова 10 август 2016

Вълшебството на Коледа

Снежинките бавно летяха към земята. Силният вятър ги носеше из въздуха безметежно. Беше средата на декември, снегът продължаваше да трупа големи преспи по улиците, а температурата се понижаваше.

Две малки сестри стояха една до друга сгушени навън, за да се топлят в тази студена вечер.

– Ще си намерим дом – каза по-голямото от двете момичета. – И тогава най-после отново ще празнуваме Коледа сред уют и топлина.

– Ина, наистина ли? И няма да ни разделят никога, нали? – попита малкото момиченце.

– Знаеш, че изпълнявам обещанията си, мъниче – рече Ина и прегърна сестричката си. Двете се сгушиха в ъгъла на една къща и заспаха от изтощение и умора.

Един ангел гледаше от небето побелялата земя. Михаела винаги бе искала да бъде човек. Тя обичаше да гледа хората и да мечтае. Докато наблюдаваше приготовленията на хората за Коледните празници, Михаела видя двете малки сестрички сгушени в края на уличката. Тя размаха криле и слезе на земята.

– Деца, какво правите тук? Толкова е студено – рече Михаела.

– Ние сме сирачета, госпожице. Избягахме от сиропиталището, защото искаха да осиновят сестра ми, но не и мен – рече Ина. – Само така можем да бъдем заедно. Тя е единственото, което имам на този свят.

– Елате, не стойте на този студ! – рече Михаела и пое малката трепереща ръка в дланта си. – Обещавам ви, че никога няма да забравите тази Коледа.

Младата жена се усмихна и заведе двете деца в един хубав апартамент. Тя нагости двете сестрички и ги сложи да си легнат в нейната стая.

– Сега си починете добре, защото ви обещавам, че утрешният ден ще бъде много вълнуващ. – Михаела ги целуна нежно и излезе от стаята.

– Лека нощ, Ина – рече малката Мия и се сгуши до сестра си.

– Лека нощ, мъниче – отвърна грижовно момичето и прегърна Мия.

На следващата сутрин трите излязоха навън.

– Сега ще ви заведа на едно приказно място – рече Михаела и ги хвана за ръка. Най-напред напазаруваха топли дрехи и обувки, а след това младата жена ги заведе в приказния свят на играчките. Мия веднага гушна своето ново пухкаво мече. Лицата на двете момичета грееха от щастие.

– Ти си толкова добра с нас, Михаела – каза Ина. – Не знам, дали ще можем да ти се отблагодарим.

– Това е моята работа деца, да правя хората щастливи – отвърна жената и поведе децата към следващия магазин.

Трите купиха голяма елха и я занесоха в апартамента.

– Ще я украсим ли? Ще я украсим ли? – питаше Мия нетърпеливо, подскачайки от щастие.

– Само да отворя кутията с коледните играчки, скъпа.

Ина наблюдаваше отстрани сестра си и тяхната нова приятелка. Не можеше да повярва, че отново живееха в уютен дом. Тя си спомни как майка й украсяваше елхата, а баща й играеше с малката Мия. Последната почти не ги помнеше, защото родителите им бяха починали, когато тя бе едва на 3 годинки.

– Ина, ела – рече Михаела. – Коледа е празник за всички, не само за малките деца.

Момичето се усмихна и се присъедини към сестричката си и младата жена. Трите дълго украсяваха прекрасната елха. Михаела положи завършека на украсата, като сложи върха на коледното дърво.

– Да включим светлините – рече тя и Мия натисна бутона. Елхата засия в синьо, червено, жълто и зелено. Последната плесна с ръце от радост.

На следващата сутрин Михаела се събуди първа. Приготви закуска за децата и седна на масата. След миг Мия и Ина се появиха.

– Днес ще ви заведа на едно много хубаво място – Михаела се облече набързо и помогна на децата. Заедно отидоха в една голяма сграда. Когато влязоха видяха красива ледена пързалка.

– Ще караме кънки! Винаги съм искала – зарадва се Мия.

– Хайде, ще си прекараме страхотно – рече Михаела и трите са качиха на леда. Мия свикна бързо, но Ина едвам се крепеше.

– Да ти помогна ли? – попита приятелски Михаела.

– Не, наглеждай Мия, най-вече тя трябва да се забавлява – отвърна Ина.

– Празниците не са само за децата, мила. Те носят духа на доброто за всекиго.

– Аз не мога да се забавлявам. Трябва да бъда отговорна за сестра си. Тя е всичко, което имам. Дори не знам дали винаги ще съм до нея. Ако все пак за нея се намери добро семейство, аз няма да й попреча да получи такова.

– Вие двете няма да се разделите. Обещавам, че след Коледа ще ви намеря семейство, което ще се грижи и за двете ви. – Ина кимна, макар и несигурно.

Беше Бъдни вечер. Трите се събраха на масата. Бяха приготвили девет постни ястия, без да забравят и коледната питка. Михаела раздели питката на няколко парчета, като първото запазиха за Божията майка.

– Откъде знаеш толкова много за Коледните празници?

– Просто вярвам искрено в посланието на празниците и в Коледния дух. Мисля, че и вие имате нужда да повярвате в това.

– Аз вярвам, Михаела – рече Мия. – Какво още можеш да ми кажеш за Коледа?

– Ще ти разкажа историята за първата Свята нощ, когато се е родил нашият Спасител – след вечерята Михаела разказваше приказката на Мия, а Ина четеше една от новите си книги.

– Лягайте си вече. Утре ще отваряме подаръците – напомни им Михаела и погали Мия по главицата.

Михаела, знаеше, че нейното време на земята вече приключваше. Ангелите можеха да останат, само докато изпълнеха своето предназначение – да донесат щастие и радост.

Михаела излезе навън. Без да разбере, двете момичета бяха тръгнали след нея. Една кола зави бързо иззад ъгъла. Мия изтича на пътя, за да улови една падаща снежинка. Ина я видя и бързо я изтласка от пътя. Автомобилът удари голямото момиче, той спря за миг, след което изчезна.

– Ина, не! Не! – Мия заплака над безжизненото тяло на своята сестра. – Аз си нямам никого освен теб, моля те, Ина! Моля те!

Михаела се бе качила на небето. Беше повикана, за да каже, че нейното добро дело е почти завършено.

– Понеже ти направи това добро дело точно на Коледа, имаш право на едно желание, което можем да сбъднем за теб.

– Наистина ли? – сърцето на Михаела заби бързо. Най-накрая щеше да е човек, както бе мечтала от стотици години.

Тя полетя към вътрешността на рая. Тогава видя една новопристигаща душа. Душата на Ина.

– Не! – прошепна ангелът. Сълзите потекоха по страните й.

– Михаела, влез, очакват те – рече й ангелът, който я водеше.

– Какво е твоето желание за Коледа, Михаела – попита я старшият ангел.

– Аз... – една голяма сълза се търкулна по бузата й и тя затвори очи.

Мия беше прегърнала сестра си на улицата. Беше заровила лице в дрехите й и с една ръка държеше своето мече.

– Ина, не ме ли чуваш, защо не ме чуваш? – момичето хлипаше неудържимо. Тогава тя усети една топла ръка на рамото си.

– Спомни си какво ти казах, Мия. Коледа е най-вълшебното време през цялата година. Просто го пожелай искрено – рече Михаела.

– Моля те, Ина, върни се – изведнъж тялото изпод Мия се размърда.

– Какво стана? – малката сестричка се хвърли на врата на Ина.

– Ти си добре, наистина си добре? Ина, моля те, не ме оставяй повече. Моля те. – Мия зарови лице в яката на сестра си и я целуна по бузата.

– Хайде да се прибираме – рече Михаела и хвана за ръка двете момичета.

На следващата сутрин Ина и Мия станаха. Михаела бе приготвила закуска и беше оставила бележка.

“Едно младо семейство смята да ви осинови, ще дойдат да ви видят днес по-късно. Аз трябва да си вървя, но повярвайте ми, винаги ще бдя над вас. И незабравяйте Коледа е най-вълшебното време през цялата година.”

– Защо си е тръгнала, без да се сбогува, Ина? – попита разочаровано Мия.

– Не знам, мъниче – Мия се разплака и прегърна сестра си. През тези няколко дни двете се бяха привързали много към Михаела.

Младата жена отново се бе качила в небесата. Тъкмо щеше да влиза през райските порти, когато един ангел я спря.

– Вече не си част от този свят Михаела.

– Защо, аз съм ангел.

– Вече не си, Михаела. Ти си пожела момичето да живее, но старшият ангел реши да изпълни и това желание, което беше на сърцето ти. Ти направи наистина много за тези деца.

– Аз вече съм човек! – Михаела се усмихна. – Аз вече съм човек.

– На Коледа се случват чудеса, Михаела, дори и за ангелите.

Ина и Мия тъкмо отваряха подаръците, когато вратата се отвори.

– Момичета!

– Михаела! – Мия изтича и прегърна младата жена. – Толкова ми липсваше.

– Повече няма да ви напусна, момичета. Сега вие сте моят живот – Ина се появи иззад ъгъла.

– Снощи ти направих подарък – рече младото момиче. Тя подаде плахо кутийката, а Михаела я пое в ръцете си. Когато повдигна капачето, жената видя красива рисунка. Беше на ангел гледащ от небето две малки деца. Михаела я погледна учудено, а Ина само леко й намигна.

– Хайде, мъниче, още не сме отворили всички подаръци – рече Ина и хвана сестра си за ръка.

А навън снегът продължаваше да пада бавно. Снежинките една по една трупаха своите големи преспи в студа навън. Но тази природа бе стоплена от вълшебството на Коледния дух.

За автора

Галина Костова

Галина Ивелинова Костова е родена на 02 март 1994 г. в гр. Стара Загора. Завършва средното си образование в СОУ “Иван Вазов” – град Стара Загора, специалност “Информационни технологии”. През 2010 г. започва активно да твори и да участва в конкурси от…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.