Въображението ми дава свобода на духа...

Въображението ми дава свобода на духа...
Интервю на Георги Н. Николов с писателката Милена Минчева

Г.Н.: Милена, като ти благодаря за интервюто, нека запитам: какво означава за теб понятието „български писател в диаспората“? Не е ли предречена съдба, водеща към осъзнато вграждане на националното в духовната същност на планетата?

М.М.: Най-напред бих искала да благодаря за поканата и за вниманието към мен, и веднага преминавам към отговора на този доста дълбок въпрос. За мен всеки творчески труд е съдба. Не може да се твори, ако не е заложено в същността на дадената личност. Нека се върнем в древна Гърция. Великият Софокъл е бил държавник преди да се превърне в един от тримата велики трагици на класическа Атина, загърбва солидната си управленческа кариера и се отдава на призванието към перото и страстта си към театъра. Подобни са случаите с Платон, Сократ и римлянинът Овидий. Ние сме това, към което интуицията ни води. Тя е най-верният ни пътеводител и компас. Достатъчно е да й се доверим. Струва ми се, че ако слушаме по-често вътрешния си глас, се доближаваме повече до духовната същност и извисяване, и достигане на вътрешна хармония. А относно понятието „български писател в диаспората“ – за мен писането е свобода, освобождаване и бягство. Свобода на духа, освобождаване на съзнанието от вреден вътрешен шум и дистанциране от стресиращото и напрегнато ежедневие от един дванадесет милионен град, в който живея и работя.

Г.Н.: Доколко съвременната ни литература е позната в Бразилия? Ти наскоро преведе две книги на Георги Господинов – (Времеубежище и Физика на тъгата ) и сигурно имаш още наши творци предвид.. А кои са авторите с български корени, установени трайно в различни нейни краища?

М.М.: За съжаление българската съвременна литература не е популярна в Бразилия. Но този ми отговор важи и за класическата българска литература в Бразилия. Благодарение на Георги Господинов, който изигра важната роля на двигател и катализатор, се заговори за България в литературните бразилски среди, и това много ме радва и ме обнадеждава, че ни очакват нови български литературни изненади в бразилското литературно поприще. Непосредствено се появи и превод на „Остайница“ на Рене Карабаш – факт от изключителна важност за българската съвременна литература в Бразилия.

Скоро ще сe появи и Виктор Пасков с „Балада за Георг Хених“ в мой превод. В момента очаквам да подпиша договор за превод на нова негова творба и се надявам в наш следващ разговор списъкът на преведените български автори да е по-внушителен.

Г.Н.: По какво си приличат и в какво се различават съвременната българска и бразилска духовност в общочовешките и интелектуални хоризонти на ХХI век? 

М.М.: По този въпрос мога да говоря с часове, но ще се опитам да бъда кратка и да цитирам само по една прилика и разлика. Въпреки огромното географско разстояние между двата народа има прилики и поне за мен първата и основна прилика е емоцията. Както за българите, така и за бразилците емоцията е духовно преживяване. Свързва се с музиката, танците, празника като цяло, ритуалите и изградените колоритни традиции. Сборът от всичко това е доказателство за невероятно въображение, а то само по себе си е съчетание от мистика, история и забавление. А разликата мисля че идва от това, че бразилците притежават спонтанно позитивен дух. Дори когато нещата изглеждат пагубни, те имат дълбоката вяра, че всичко ще се оправи, докато българите са доста по-сдържани и скептични.

Г.Н.: Творчество ти носи отпечатъка на дълбока наблюдателност и хуманизъм към личността в хаоса на обществото. Кое те подтикна да вземеш перото и какви морални послания искаш да споделиш с читателите така, че те да ги приемат като свои?

М.М.: Свободата на духа, което въображението ми дава, е основният фактор, който ме кара да пиша. Създаването на всеки герой, движенията му, физическите му характеристики, ситуациите, пред които е изправен и изобщо цялата тази палитра от съвкупности е приятно бягство в един само мой свят, в който съм всичко, което ми хрумне. Едно от посланията е цената на избора и неговите последствия и до къде човек е способен да стигне в амбициите си за власт и пари и какво е готов да жертва, за да стигне върха.

Г.Н.: Героите, прелитащи между добро и зло, са сложно моделирани: неспокойни антиподи в хоризонта на столетието. И пример ли са как можем да открием вярната посока за съдбата си, ако нравствените ни устои допуснат подобно прераждане? 

М.М.: Всеки един от героите в книгата е несъвършен и сложен, изправен пред морални дилеми и не винаги правилният избор е точният избор. Историята е мрежа от различни конфликти, които се въртят около това как главният герой разрешава всеки един от тях, балансирайки между оцеляване, морал и амбиция; винаги в търсене на изкупление и постоянни опити за освобождаване от престъпния свят.

Г.Н.: Върху каква книга работиш сега и кога можем да я очакваме? Какво ще пожелаеш на читателите си и на колегите си творци от диаспората? И нещо, което е особено важно: каква е твоята лична творческа кауза, устремена само напред и нагоре?

М.М.: Работя върху отпечатването на две авторски книги. Едната е съспенс, а другата е детска книга. Очаквам следващата година да видят бял свят. А иначе моята лична творческа кауза е свободата на духа. На всички, които творят, желая здраве, и успех в духовните начинания!..