Докога с опашката на дявола ще си играя?
Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая?
Може би, но как със себе си да се боря?
Как щастието си да заровя?
Приготви се да ти липсвам, любов!
Да ме търсиш в сенките зад ъгъла на нашия квартал,
в очите на момичетата около теб,
в точките по роклите им и
разрошени къдрици!
През последните дни си мисля за грешките, за любовта, за нас самите. Колко много се боим да дадем сърцето си отново на някого след като десетки пъти някой преди това го е изпускал. Страхът в очите, едва доловимото трепкане във вените, което прераства в ураган за броени моменти само при лика на новата любов...
