Автобиографично
Вея косите. Пламък в очите изпълва дните. Танцувам... Вижте!
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вея косите. Пламък в очите изпълва дните. Танцувам... Вижте!
Едно Добро никога не идва само, то непрестанно расте – в делата, в очите... Не питай защо иска То пак да даде!
Мелодията на нощта познава всеки. Неизказани думи събличат нечия душа. И тази нощ залезът изкуствено мижи. Под лампата са мислите на хиляди животи...
Плът. Лази по нея тръпка сладост. Невъзможно ли...?
Клуб. Клечки сме в кибрит. Грее всеки. И няма лимит...
Те са заедно най-важната основа, от съдбата им зависи друга, нова... Двама цял свят създават.
Вея косите, пламък очи изпълва. Танцуват дните, сенки крият, изхвърлят солта в ритъм вълните.
Все по-тъжна, все по-сама... Колкото повече с теб съм сега...
Бял лист, а върху му мисъл, душа – туй е свобода!
Реални и не пътуват облаците... Като сънища.
Идеалното състояние е да обичаш и да бъдеш обичан, но все пак...човек разбира дадено нещо, чувство, ситуация, проблем само, ако го изпита, ако се случи на него, ако мине по този път. Другото си остава на теория. Може да…
Чувствата са дълбоки като корени на дървета. И много често – невидими. Точно като тях. Но те са основа. Те държат нас – изправени или килнати. Ние зависим от това, което чувстваме. От начина, по който гледаме, реагираме…