Балканска митология

В началото беше безграничния хаос – нито топло, нито студено; нито тъмно, нито... И всичко се раздели на две: меко и твърдо; весело и тъжно... и създателят създаде света.

Всичко беше прекрасно, птиците пееха, потоците шумяха, слънцето грееше, но нещо липсваше.

И Създателят създаде Жената. Птиците пееха само за нея, вятърът развяваше само нейните коси, слънцето галеше само нейното тяло, водата отразяваше само нейния образ. Тя имаше всичко, беше свободна. Но свободата няма стойност, когато няма при кого да отидеш. И Създателят създаде още една жена. Птиците сега пееха за двете, вятърът развяваше две коси, слънцето галеше двете тела. Те бяха неразделни, но нямаше какво да си кажат – нямаха спомени.

И Създателя създаде трета жена. Двете жени се съюзиха с третата; после втората и третата срещу първата; после първата и третата срещу втората; после...

– Създателю, помогни ни – извикаха в хор те.

– Създайте си мъж. Какъвто желаете – каза Създателят.

И те решиха: той да бъде силен, за да работи; властен, за да ги контролира; смел, за да ги пази. И създадоха Мъжът. Но той ги караше да работят, колкото него, дори повече, и когато не се справяха ги биеше. И те помолиха създателя да им даде втори шанс.

И създадоха нов мъж: нежен, красив, кротък. Но той хареса себе си, възхити се от собствената си красота и дори не забеляза жените. И те помолиха създателя за трети шанс.

Сега искаха мъжът да е поетичен, да вижда в тях хубавото и да им го показва.

И създадоха художника. Той беше поетичен и видя хубавото в жените и го показа в своята скулптура, но когато скулптурата бе готова, той я взе и изостави жените. Скулптурата бе съвършена... Жените се скараха и се разделиха. И всяка си създаде собствен мъж.