0 книги 4 публикации

Наталия Андреева

Наталия Андреева е родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. През 1983 г. се дипломира като машинен инженер в Техническия университет, град София, а през 1990 г. – журналистика по културните проблеми в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

През времето от 1977 до 1991 г. авторката живее и работи в град София, като сътрудничи на литературната преса със стихове, новели, критични и журналистически статии. През 1991 г. публикува експерименталния брой на един алманах за нова авангардистична литература “Литавра”, но поради своето емигриране от България прекъсва работата по него. От 1999 г. започва издаването на едно ново списание за съвременна литература в Интернет “ЛИТЕОС”. Текстовете в него се публикуват на четири европейски езици: немски, английски, френски и испански.

От 1991 г. авторката живее в Германия, а от 1997 г. създава една част от творбите си на немски език. Те са публикувани в немски вестници, списания и антологии.

Нейният литературен дебют започва през 1980 г. в литературния сборник “Смяна-80” (1980). Авторката е издала следните книги: “През пукнатината на сърцето” (стихотворения, 1983), две книги с новели: “Плач по невъзможното” (1989) и “Зелена, любя те”, (1990), втори лирически сборник “Фенерите на ада” (1995) и две книги със стихове на немски език: “Поглед отгоре” (Издателство “Мауер”, Германия, 1999) и “Роза, Кръст и свобода” (Издателство “Уеб-Сайт-Ферлаг”, 2002, двуезична, български-немски).

От 2009 г. е издател на алманаха за фантастика и мистика “Светлик” заедно с Петър Ботков, Пловдив, България.

 

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Фенерите на ада

Където човек е замесен, там е винаги тъмно. Светят единствено в мрака големите наши идеи.

Поезия

Жена

Създадена от жертвите на трима – със имена Баща, Съпруг и Брат, сега си триединна – като бог и точно толкова сама.

Поезия

Метаморфози

Звездите имат своя екзистенция. Те биха съществували една без друга, ако не бе им нужно да сравняват блясъка си. И в тъмното небе на страстите би имало по-малко глупост, ако познавахме добре природата на звездното…

Поезия

Пеперуда

Мислех, че познавам пространството под лампите, когато ни оплита в гирлянди от гранит. Понякога съм падала – макар и във съня, добре си спомням кратката присъда на паветата.

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.