Пеперуда
Мислех, че познавам пространството под лампите,
когато ни оплита в гирлянди от гранит.
Понякога съм падала – макар и във съня,
добре си спомням кратката присъда на паветата.
Но не видях във теб смъртта на какавидата
и краткият ти полет успя да ме рани.
А сянката, с която прострелваше лицето ми,
изтегляше от вените конеца на страха.
Изпила тържеството на няколко минути,
след миг ще се сбогуваш завинаги с нощта.
Ще се стопи онази ревност, припознала
в чуждата агония стремеж към светлина!
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Наталия Андреева
Наталия Андреева е родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. През 1983 г. се дипломира като машинен инженер в Техническия университет, град София, а през 1990 г. – журналистика по културните проблеми в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През времето…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар