Жена
Създадена от жертвите на трима –
със имена Баща, Съпруг и Брат,
сега си триединна – като бог
и точно толкова сама.
Внимателно се вслушваш как тупти
под кожата ти не живот,
а смърт –
изпълва те мълчанието на безкрая
и пред това какво е нашия живот?
Обсебваш и растеш във себе си,
обсебваш и растеш.
До онзи първи миг, когато
се взривиш от самота
и по нетрайния си образ
отново сътвориш човек.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Наталия Андреева
Наталия Андреева е родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. През 1983 г. се дипломира като машинен инженер в Техническия университет, град София, а през 1990 г. – журналистика по културните проблеми в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През времето…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар