0 книги 12 публикации

Михаил Цветански

Михаил Цветански (ekstasis) е роден в гр. Стара Загора през 1970 г. Завършва ЕСПУ “Христо Ботев” в родния си град, по-късно висше – юридическо образование.

Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани над 600 стихотворения в творческите сайтове “Откровения”, “Стихове БГ”, “Хулите”, “Буквите”, както и публикации във вестниците “Словото днес”, “Стандарт” и “Уикенд”. 

Участник е в алманах “Любослов”, годишно издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света, творчески съюз, основан през 2010 г. в гр. Чикаго с основна цел да популяризира българската литература в Америка и по света. Участвал е в творчески сборници с благотворителна цел, алманасите “Тракийска лира”, “Огоста”, антологиите “Българското слово на литературния глобус” (2018) и “55+ български автори в САЩ и Канада” (2020), електронно списание “Литературен свят” и други. Първата му стихосбирка “Петата стихия” излиза през 2014 г. Вторият му поетичен сборник “Сънебродница”, съвместен творчески проект с илюстрации от картини на проф. Василен Васевски, излиза през 2020 г. в Чикаго.

От 2017 г. Михаил Цветански живее и работи в Илинойс, САЩ, в компаниите UBER и WALMART.

Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света и на Салона за българска култура и духовност.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Носталгично

Понякога сънувам, че съм птица и се завръщам в родната земя. Прегръщам моята сестрица – букет от здраве да й подаря.

Поезия

Благодаря ти, Господи

Благодаря ти, Господи, за всеки миг, за дните ми – от Тебе подарени, не съм ти най-добрият ученик, разпъват ме суетните дилеми.

Поезия

Кръговрат

Понякога очите ни не виждат, а друг път – няма нужда от очи и Светлината пламъчно приижда, запалена с огниво от души...

Поезия

Любов на кафе

Пиеш дълго кафе... украсила съседната маса... Моят поглед заобляш и вече съм толкова сляп. И парфюмът, и голият гръб са ти истинска класа. Ще отида за вестник, да купя за кръвното хап.

Поезия

Кръчма

Пак замръкнах в душата ти – кръчма на неканени с погледи гости… Пият много. От младото вино. И облизват мустаци за още.

Поезия

Сбъдване

Две устни. Погледи. Копнеж. Бутилка вино. Изкушение. Жена и мъж. Любовна пещ. Докосване. Неутоление...

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.