Баща

Баща

Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:

очите му са все такива – строги,
косата му е бял житейски сняг...
Шега и в труднината ще намери.
На майчината дума – похлупак...

Ще скъта мълком бащината обич,
щом заразказвам как не ми върви.
Ще вземе чашките – в бюфета горе
и виното от звън ще прокърви...

Ще се усмихне, ще запее песен
и ще ми каже, че все пак греша
във пътя си синовен и нелесен,
забравил, че и аз съм днес баща.