Константин Симонов

Константин (истинско име – Кирил) Михайлович Симонов, съветски руски писател, общественик, преводач, сценарист, е роден на 28 ноември  1915 г. в Петроград (Санкт Петербург). От арменски произход. Баща му Михаил Агафангелович Симонов през Първата световна война емигрира в Полша.

През 1919 г. майка му княгиня Александра Леонидовна Оболенска се омъжва в Рязан за преподавателя по военно дело, бившия полковник от руската императорска армия, по-късно командир (генерал-майор) в болшевишката РККА Александър Григориевич Иванишев. Детството му минава във военни градчета и командирски общежития. От 1931 г. живее в Москва.

Печата от 1936 г. Учи в Литературния институт “А. М. Горки” (1938). Член на Съюза на писателите на СССР (1938), започва аспирантура в ИФЛИ, публикува поемата “Павел Черният”. Завършва курсовете за военни кореспонденти при ВПА “В. И. Ленин” (1941). Член на КПСС (1942). По време на войната е журналист.

Издава 3 пиеси, две книги със стихове, повест, а след нея – очерци и др. Много пъти е в задгранични командировки (Япония, САЩ, Китай), бил е главен редактор на сп. “Новый мир” (1946-1950 и 1954-1958), главен редактор на “Литературная газета” (1950-1953). Заместник-генерален секретар и секретар (1946-1959 и 1967-1979) на СП на СССР.

Герой на социалистическия труд (1974). Носител на Ленинска (1947) и 6 пъти на Държавна (Сталинска) награда на СССР (1942, 1943, 1946, 1947, 1949, 1950). Депутат (1946-1954). Кандидат за член на ЦК на КПСС (1952-1956). Член на ЦРК на КПСС (1956-1961 и 1976-1979). Третият му, последен брак, е с Лариса Алексеевна Жадова (Жидова, 1927-1981), специалист по руския авангард.

Съчинения: “Истински хора” (1938), “Димът на отечеството” (повест, 1947), “Приятели и врагове” (1948), “Другари по оръжие” (роман, 1952, нова редакция – 1971), “Живите и мъртвите” (роман, 1959), “Южни повести» (1956-1961), “Хората не се раждат войници” (роман, 1964), “Из записките на Лопатин” (цикъл повести, 1965), “Последно лято” (роман, 1971) и мн. др.

Умира на 28 август 1979 г. в Москва, според завещанието му прахът му е разпръснат на полето край Могильов. Събраните му съчинения са издадени в 10 тома през 1984 г. Много от произведенията му са екранизирани.