Цената на победата

Стихотворения, посветени на войната.
Превод на български: Христо Бондоков.
Художник: Мелина-Елина Бондокова.
Книгата се посвещава на 70-годишнината от края на Втората световна война.

-----------------

Константин Симонов (1915-1979) е известен съветски поет, драматург и публицист. Роден е на 28 ноември 1915 г. в Санкт Петербург. Умира през 1979 г.

Още отрано загубва баща си, който загива в Първата световна война. Детството му преминава във военни лагери с втория си баща, който е командир на Червената армия.

През 1931 г. се премества да живее в Москва. Завършва Литературния институт и публикува за първи път в сп. “Млада гвардия” и “Октомври”.

В началото на Втората световна война е мобилизиран в армията като военен кореспондент.

Пътищата на войната го отвеждат през: Румъния, България, Югославия, Полша, Германия – до Берлин. Военните му кореспонденции се посрещат с голям интерес във в. “Бойно знаме” и в. “Червена звезда”.

Военните стихове на Константин Симонов са от сборника “Три тетрадки”.

-----------------

Смъртта на другаря

В памет на Евгений Петров

Другарят ти не си отива.
Той само не е редом с теб
и от манерката си сива
водата не дели на две.

Отвян от вихъра в землянка
с теб под един шинел не спи
и вече не е твоя сянка,
каквато беше като жив.

Това, което и остана
зад вас по вашите следи,
в земята с тленните останки
не се побра във гроб един.

Упорство, гняв, дори търпение,
ти всичко във наследство взе –
и двоен слух, и двойно зрение,
пожизнено ще бъдат с теб.

Жените с любовта остават,
на синовете – доблестта,
а на мъже е завещана
изпепелената земя.

И няма, няма още средство
от неочакваната смърт.
Все по-тежи товар – наследство,
по-тесен – другарският кръг.

Вдигни товара ти на плещи,
не го оставяй настрани!
През огън, щик и враг насреща
носи го ти. Носи го ти!

Когато паднеш на колене
с лице към неизбежна смърт,
ти знай – другарят ще го вземе
по твоя път. По твоя път!

И някой там – съвсем незнаен,
от третата ръка поел,
товара твой с инат до края
ще донесе.
Ще донесе!

1942 г.