0 книги 5 публикации

Христина Делиева

Христина Делиева е родена в Свиленград през 1940 година. След петгодишна възраст детството й преминава в с. Бориславци, Хасковска област, община Маджарово, където завършва основното си образование.

От 1954 до 1958 година учи в Педагогическо училище – гр. Хасково, с профили за начални учители, детски учителки и дружинни ръководители.

Още 18-годишна тръгва по професионалния си път и в продължение на 20 години се реализира като дружинна ръководителка, детска, начална и прогимназиална учителка в различни селища на Хасковска област. 17 години е директор на Начално училище в гр. Хасково. В ИУУ гр. Стара Загора придобива Диплома за Втори клас-квалификация като начален учител и като директор – по Организация и управление на училището.

Удостоена е със Значка “Оличник на МНП”, Златен медал “Капитан Петко Войвода” и други отличия. Има публикации в педагогическия и местния печат със статии от областта на професионалната й практика и от обществения живот. Работила е по теоретични и практически разработки на въпроси, свързани с обучението в началния курс, както и по педагогически, психолого-педагогически и ръководно-управленчески теми в дейността на училището и работата с децата. Пенсионерка е от 1995 година.

През 2015 год. нейни бивши ученици от 1-4 клас през 1963-1967 г., живяли и учили във всеизвестното историческо, а по-късно миньорско селище Маджарово (сега вече 60-годишни), издадоха авторската стихосбирка на първата си учителка “От сърцето ми – с любов”, посветена на 4 теми от житейския и педагогическия й път.

Майка е на 2 дъщери. Има 4 внука и 1 правнучка. Гордее се, че са достойни потомци на българи бежанци от Мала Азия и Беломорска Тракия, където остават корените на нейните и на съпруга й предци.

От 1970 година със семейството си живее и работи в гр. Хасково.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

От сърцето ми – с любов

Мои малки палавници умни! Мои нежни, крехки цветове! Мои първи и последни ученици, с камбанки – нежни гласове!

Поезия

Моето училище

Мой втори дом бе “Моето училище”. Грижех се за всичко, както у дома. Всички ученици бяха и мои деца.

Поезия

Попътен вятър

Ада Чалъ! Бориславци! Пристан на моите деди!

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.