Вдъхновена творба е кокичето
* * *
Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.
И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.
Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Димитрина Баева
Димитрина Андреева Баева е родена през 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Институт по международен туризъм в родния си град и право в Бургаския свободен университет. Автор на поетичните книги “Силуети на лодки” (1990), “Докато ме има” (1992). Умира през 1994…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар