Тиймбилдинг

Петък е, пет часа и пет минути. С колегите Алекс и Лия отиваме в близкото барче да се почерпим. После те ще се отдадат на нощния си живот, а аз на семейното си щастие. По традиция в барчето обогатяваме професионалния си опит с най-интересните случки от седмицата, а сметката на победителя се плаща от останалите.

Алекс е цар на трудните клиенти, за което тайно му завиждам. Гласът му излъчва едновременно позитивизъм, съпричастност и необходимата доза самоувереност. Попаднал на истерична клиентка, възбудена от невзрачния интериор на хотел “Роза”. Дамата очаквала пердетата и завивките да са в ярки и жизнерадостни цветове, точно каквито видяла в сайта ни. Била интровертна и обзавеждането й в къщи – в пастелни тонове, та се надявала да установи как ще й понесат пурпурното и аквамаринът. Отгоре на всичко не открила нито една роза в едноименния хотел, която да облекчи преживяното разочарование. Алекс й казал, че когато е бил там преди години, цветовете и флората били както трябва, но това никак не я успокоило. Тогава не могъл да се сдържи и й доверил под секрет, че в хотел “Зевс” на Халкидики, никога не е срещал Гръмовержеца, нито пък богинята на мъдростта му е поднасяла питие в хотел “Атина Палас”. Всичко било въпрос на реклама и нагласа, заключил бил дълбокомъдрено той, но отсреща никой не му отговорил.

Единодушни сме, че клиентката си я бива и вдигаме наздравица. Ред е на Лия и преживяванията й с арогантен мъжага, който й искал адреса на японски ресторант за суши в Прага, щото приятелката му не ядяла нищо друго. Настоявал също да смени хотела им с такъв на първа линия и задължително с гледка към водата, отново изрично изискване на неговото котенце. Лия също мъркащо му обещала, че ще му изпрати адресите на най-шикозните суши ресторанти, и изброила няколко петзвездни хотела – като “Хилтън”, “Мариот”, “Парк Инн”, в които да ги настани. След удължилата се пауза, предложила да смени стаята им с друга, с изглед към Вълтава. Изразила съмнение, че ще виждат реката, която била на няколко километра от хотела им. Мъжът обаче бил доволен, важното било да имат изглед към водата, а не да я виждат.

Всички се съгласяваме, че е немислимо в социалните мрежи да се обозначиш в хотел, който не е на супер място, и гледката от стаята ти да не е накъдето трябва. Идва моят ред. Разказвам, че в документите на групата адвокати, които ще пътуват за Дубровник, съм открила нелепа грешка.

Трябваше да я оправя и набрах номера на клиента – обяснявам на колегите. – Някой вдигна телефона. – Адвокат Младенов – казвам любезно, а той мило потвърждава, че разговарям с когото трябва. – Открих грешка в ЕГН-то Ви – продължавам.

– 1922? Не, няма грешка. Наистина съм роден тогава – отговаря той, а аз замръзвам.

– Но, господине, Вие трябва да сте на... 96 години! – възкликвам аз, а мъжът потвърждава. – Адвокат Младенов, в такъв случай застрахователите няма да се съгласят да Ви направят медицинска застраховка – му съобщавам с тереперещ глас. А той:

– Е, а аз така се радвах на тази екскурзия, която адвокатската ни колегия организира. Знаете ли, това щеше да е първото ми пътуване в чужбина. Никога досега не съм излизал от България... освен веднъж през 1945 година. Тогава с полка ни изпратиха на фронта в Сърбия и Македония.

Обяснявам на колегите, че съм усетила как вкоравеното ми от чужди претенции сърце се размеква, а въображението ми се развихря и открива частично решение на проблема – индивидуална почивка в Гърция, с автомобил, при която медицинската застраховката не е задължителна.

–  Предложих да направя резервацията от мое име, не през агенцията, и му казах, че не искам комисиона. – Колегите ме гледат.

–  Печелиш! – казва накрая Алекс. – За месец напред! Наздраве!

-----------------
Разказът е отличен на Националния литературен конкурс “Очи към себе си”, 2018 г.
-----------------