Спомен за Левски
Часът настъпи!
Камбаната силно удари!
Младежът се бавно упъти,
по пътя към своите гробари.
Въжето на шията сложи,
приел съдбата жестока,
надеждата своя възложи
единствено на целта си висока.
Вдигна високо главата,
погледна в очите смъртта.
Разтвори се леко устата,
Изстина бързо плътта.
Днес посмъртно него го славят,
в портрети славно застинали,
чертите му символ остават
на идеали отдавна отминали.
Галина Костова
Галина Ивелинова Костова е родена на 02 март 1994 г. в гр. Стара Загора. Завършва средното си образование в СОУ “Иван Вазов” – град Стара Загора, специалност “Информационни технологии”. През 2010 г. започва активно да твори и да участва в конкурси от…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар