Солена нежност

Солена нежност

На брега е тихо.
Денят се ражда с вик на гларус.
Морето със синя длан погали пак брега
и вля солената си нежност.
И лодките, разпънати на кръст
върху фелензите,
и мидите осиротели
страдаха с мен,
защото се прощавах със морето.
Единствено със тебе, бряг,
морето ще е вечно свързано.
Дори във отлива безумен,
както в човешката душа,
различни пътища го теглят,
но тръгва то отново към брега.
И докато очите ми побират
звездното небе,
на този бряг ще коленича.
Преди към изгрева да тръгна устремен,
благословен от теб, море, да бъда
и от солената ти нежност озарен.

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------