Прозрение

Прозрение

Звъняха чаши, гръмка реч
над масата благоуханна.
А плахо още, отдалеч,
прииждаше позната тайна:
тъй близо – твоята ръка,
все още чужда, некрасива,
и устните – като страна,
която дълго ще откривам,
а после ще изгубя, знам,
и като скитника окаян
ще благославям и проклинам
над всяка щипка пръст оттам...