Признание

Признание

На Ана

Откривам те във капката роса –
от слънцето аз искам да те скрия
във пазвите зелени на дърветата,
които приютяват песента на птиците.
Намирам те в подковата на залива,
където ти си скрила тишината,
и искам да крещя от щастие.
Откривам те навсякъде – дори и в прозата
на делничните състояния и форми...
Защото ти си в мен – единствено за мен!

На баща ми

Не ще се връщам често в тази къща
с изсипано небе над нея.
Тук времето със кехлибарена ръка
е боядисало врати, прозорци...
И витата лоза на двора не ражда вече
изумрудени грозда.
Във орбитите на прозорците
изцежда мрака своята чернилка,
а вън на стълбите
седи добра светлина.
Не вярвам във утехата на спомена.
Не вярвам в обещанията му нетрайни.
Аз търся твоя път,
изгубен в един несъществуващ януари.
И колкото слънца изгряват,
след теб вървя и аз.
Те твоя път ми осветяват
в най-светлия и труден ден и час.
Не ще се връщам често в тази къща
с изсипано небе над нея.
Очите ми са две големи сълзи.
Аз нямам топлината на твоите ръце,
Но с радост всеки ден откривам,
че ти и аз живеем със едно сърце.

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------