Поличба

Поличба

Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно –
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа –
с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...

Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тъмната гримьорна...

След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...

С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...

Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов – хем прокълната, хем изпратена от Бога.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------