Недялко Йорданов
Недялко Асенов Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах "Море" (1980-88), а от 1990 г. е драматург на театър "Възраждане" - София.
По-важни поетични книги: "Всичко ще изпитаме. Стихове" (1963), "Когато ставаме бащи. Стихове" (1965), "И все пак любов. Стихотворения" (1968), "Лирика" (1973), "Младостта си отива. Стихове" (1977), "Любовна лирика" (1958; 1978; 1979), "Няма време. Стихотворения" (1981), "Стихотворения" (1983), "Любовна лирика" (1987), "Остаряваме бавно. Стихотворения" (1991), "Не остарявай, любов" (1991). Пише за театъра: "Ние не вярваме в щъркели. Пиеса" (1968), "Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси" (1977), "Развод по български. Пиеса" (1978), "Имате ли огънче. Комедия" (1980). Автор е на стихове, пиеси и роман в стихове за деца и юноши.
Публикации от автора
Човекът
Човекът, който всяка сутрин, когато слънчицето грейне, и младите жени излизат навън с найлонови торбички да хвърлят нощния боклук... ей тук...в кварталния контейнер – Човекът, именно Човекът... е по-щастлив сега от…
Поличба
Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно – допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно... Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа – с половината си разум и със цялата си кожа.
Към...
Не вярвах, че ще доживея... Какво да правя, извинете... Все още дишам Аз... И пея – един от старите поети.
Христо Фотев. Откровено за поета от Недялко Йорданов
Ах, братко мой… Избърза. Не почака. Какво е Там?.. Не зная още аз. Усмихваш се в прегръдката на мрака. И ще се срещнем … С тебе… Над Бургас. Христо Фотев С какво да започна за Христо? Имам да пиша толкова много за него…
