Подари ми залез
Не утро с палава роса,
а залез с пурпурен отблясък,
изкъпан в златната река
на отминалия ден.
Подари ми залез!
Не чаша сутрешно кафе,
а залез с хладно вино,
отлежало в тежки бъчви
на изминали години.
Подари ми залез!
Не утринна целувка,
а залез с топла страст
събрана в твоите ръце.
Залези ми подарявай!
---------------------
Из “Митологично и не съвсем” (поезия), София, 2012.
Мариана Праматарова
Мариана Праматарова е родена в гр. Панагюрище, Пловдивска област. Завършила е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” – педагогически профил със специализация “Музика”, след което Бургаски свободен университет – Юридически факултет. Магистър по право…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар