Подари ми залез

Подари ми залез

Не утро с палава роса,
а залез с пурпурен отблясък,
изкъпан в златната река
на отминалия ден.
Подари ми залез!
Не чаша сутрешно кафе,
а залез с хладно вино,
отлежало в тежки бъчви
на изминали години.
Подари ми залез!
Не утринна целувка,
а залез с топла страст
събрана в твоите ръце.
Залези ми подарявай!

---------------------

Из “Митологично и не съвсем” (поезия), София, 2012.