Като спомен
Ти ще се завръщаш като сън
без гняв и хиляди въпроси.
Ще те посрещна с утрото навън
победила гордостта си.
Ти ще се завръщаш като вика,
отронен лист, внезапен спомен.
Ще те посреща моят лик
всичко заличил с букет огромен.
---------------
Януари
Януарските кокичета с белотата и формата си
приличат на лебеди.
Белоглави и нежни, с любовно дихание
пробиват снега,
като зимни импресии,
нарисувани от танцуващи лебеди
върху премръзнало езеро.
---------------
Есенно
Песента на есенни листа
дочуват минувачите –
соната, опус, реквием
за отминалото лято.
Лудостта на вятъра
танцува в клоните.
Небесното виолончело
скъса струна. Заваля.
---------------------
Из “Митологично и не съвсем” (поезия), София, 2012.
Мариана Праматарова
Мариана Праматарова е родена в гр. Панагюрище, Пловдивска област. Завършила е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” – педагогически профил със специализация “Музика”, след което Бургаски свободен университет – Юридически факултет. Магистър по право…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар