До малкото охлювче

* * *

До малкото охлювче седнала ще остана,

на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам, светкавиците му
как разсичат моя въздух, как сричат другостта,
която съм. Нека рефрените му
ме обичат. Да ме приспиват отровните пари
на прага на Хадес в далечния храм на Плутон,
в Кападокия. Да ме дари с халюцинации, възприятия смътни
на други. На други. Да произнесе другостта,
която съм. До малкото охлювче жива
във вибрациите, трусовете, конвулсиите, земетръсите
и агонията на този космодрум

немислим.