Да мореплаваш в стихове от дъжд, от слънце, от вода, от вятър, от душа, от... Валя Илиева

Всяка твоя дума
е мой глас
в един тих стих,
за да подобри света,
в който живеем
като паднали ангели
от дълбокото небе.
Плаче китарата
в моята душа ранима,
в твоя тъжен стих
от кръв и рими.
Пее земята на Андалусия...

Музиката извира от добрата дума – пише Валя Илиева – и стига надълбоко, за да излекува болката. Тази прекрасна мисъл на българската писателка резюмира перфектно тона на новата й книга Дъждовна песен. Така думите и стиховете се превръщат в балсам за раните на душата.

Болката, споменът, носталгията, се появяват в красиви стихове като У дома, посветено на завръщането на авторката в своята родина България и обагрено с много емоция и чувства. Стихът, посветен на татко й, гали надеждата на духа, защото душата продължава да е жива и да гледа, прегръщайки спомените.

Поезията на Валя Илиева е едновременно интимна и пълна с колоритност, текстура и красота: говори тихо в ухото на читателя, търсейки душата му да я погали. По непознати кръстопъти описва един диалог за твърдостта на живота, за желанието да възстанови изгубената родина. Това са стихове изпълнени с човечност и красота.

Испания и България, двата свята, двата бряга (към които се отнася заглавието на двуезичната стихосбирка Балади между два бряга, публикувана в Испания от Валя Илиева през 2016 година) образува едно от фундаменталните ядра в литературния свят на авторката. Валя пише стихове за Лорка, изпълнени с чувство и в същото време ни напомня за българския поет Валери Петров, един от големите писатели на тази българска литература толкова брилянтна и малко позната извън своите граници.

Книгата, която вече е шеста от публикуваните на авторката, има балансирана структура сред различните творчески нюанси; първата част е поезия и проза, втората е със заглавие На Дунав вечен стон и са стихове, принадлежащи на българската вселена: крепостта на Видин, наводнението на града с елегични тонове, споменът за семейството, фолклорните традиции, са една синтония от светлини и думи на славянската земя, която я видя да се ражда.

Третата част, отново поезия, събира поеми с название Философски стихове, оглавени от Срещу вятъра, което е с награда от литературен конкурс в град Бяла през 2011 г. Четвъртата част събира други стихове, пълни с природа, дъжд, пътувания, любов, и стига до спомена за Гренада. Отново Испания прегръща България с плаща от стиховете и думите.

В четвъртата част Валя Илиева променя стила и събира различни текстове в проза, между които изпъква Реката на живота с голяма емоция и съдържание: архангел Михаил взема душата на таткото, за да я заведе в Рая. Писмо до татко; Елица, която открива изгубения си баща; пътните записки близо до небето, до земята, до морето (Екстремадура, Астуриас, Пенискола).

Дъждовна песен включва една красива поема в проза Аз водата, която е с голяма литературна стойност и дълбочина на мисълта. Тази комбинация от анализи, облечени в дрехата на стиха, дава една индивидуална себестойност на книгата. Авторката без да изоставя никога своята връзка с красотата, знае да променя стила и да описва интимни чувства, впечатления от пътувания или да се запита за смисъла на своите собствени стихове, в обобщение за собствения си живот.

Да мореплаваш в стихове от дъжд, от слънце, от вода, от вятър, от душа, от... Валя Илиева – ни отвежда в един автентичен и персонален поетичен сценарии. Читателят ще навлезе в емоционалните страници и може да почувства интимната емоция, изпълнена с красотата на поетичното изразяване.

Да погледнем с нашите чисти очи мистерията на живота чрез думите, такъв е персоналният поглед на Валя Илиева в нейните разкази и стихове. Така заслужава да бъде четена и преоткривана в красивата си творческа себестойност.

Фернандо Алонсо Бараона
испански поет и писател
Мадрид, 12.02.2019 г.

------------------