Черният сняг

Черният сняг

Времето мрачно проклинам
със черния, сухия сняг,
в душата си клетва изричам
на другия, чуждия бряг.

Не познавам вече свойта родина
Безразлична към мене е тя.
В душата си с болка заминах
на другия, чуждия бряг.

Спасение за душата ми няма,
в сърцето ми само си ти,
в гърдите ми остана дълбока яма,
празна от твойте лъжи.

В дома свой ще се завърна
надявам се някога пак.
Семейството свое да зърна
някъде сред черния сняг.