Азбука на звездите

Азбука на звездите

На истината пътят е незнаен,
от изгрева до залеза безкраен...
И всеки ден по този път вървим,
защото трябва да я съхраним.

Като Сизифов камък мисълта ни се търкаля
по стръмния наклон на дните.
И пак се връща към началото,
защото не разбираме звездите.

Без техния език сме безезични, слепи,
изхвърляме зад борда истините свети,
за да ги търсим всеки божи ден
и на лъжата пак да бъдем в плен.

Такава е съдбата ни човешка –
да правим грешка подир грешка,
но път да търсим винаги във мрака –
дори не мислим там какво ни чака.

Дали пък ще ни стигнат дните,
за да научим Азбуката на звездите?
И докога като ранена птица
духът човешки ще се мята
                 между небето и земята?!

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------